Г-н Каменов,  какви изводи трябва да си направи обществото

    Г-н Каменов,  какви заключения би трябвало да си направи обществото и политическата класа от тежките нещастия в спокойно време, породени от пияни водачи, неприятни пътища и смешни санкции?

    В обществото назряват все тези случаи, участници в които са известни персони, или медийно се нашуми около сходен проблем. Това е неприятно. Лошо от позиция, че в пъти повече нещастия остават незабелязани, в пъти повече фамилии се сблъскват със суровата българска реалност и хаоса на административното блуждаене и очакване на отмъщение. Изводите в такива моменти  са, че първо би трябвало да се замислим, какво държание ние водачите имаме в придвижването ни по пътищата и до какви големи последици може да докара едно нехайство. Политическата класа пък, въпреки това, би трябвало да осъзнае, че точно тя е регулаторът, който би трябвало на пресече, и то с най-голямата тежест на Закона, сходни очебийни за обществото проблеми, и да понижи фрапантно черната статистика.

- Кои съгласно Вас са виновните институции? Защо се размива отговорността и всеки служител си измива ръцете, а българите не престават да умират на пътя?

    Тук казусът е сложен. Даже замисляйки се, всяка една институция, която има някакво отношение към този проблем, носи своята отговорност. На първо място е законодателят, който би трябвало да даде цялостни и съответни права на регулиращите органи да постановат наказания и да си влязат в ролята на главен лост за предварителна защита. Да се даде необятен обсег на Закона, по какъв начин правораздавателната система дейно да осъжда нарушителите. Самите регулиращи органи също са образец за това какъв брой неефективно работи системата, и за жалост, го виждаме всеки ден по пътищата. Пример може да дадем с радарите и камерите за скорост, поставяни тук-там - “хранилки ”, и на такива, където по - скоро се има за цел да пълнят държавната хазна с санкции, а не значително да санкционират водачите за рискова скорост на рискови сектори. От друга страна и самите съдилища носят отговорност поради практиката си. Не е обикновено за предизвикателство на гибел по несъобразителност, наказването да е условна присъда, или пък даже да е ефикасна, самите сформира на съда да залагат на минимумите в законовата рамка.Наказателния кодекс в тази си част е извънредно слаб и тук трябват основни промени. Проблемът с адекватността на пътната мрежа също е значителен. Пътищата в България са на последно място по качество в Европа, поддържането им е също важен фактор. Свидетели сме на прави, които нямат обикновена маркировка, табели, уведомяване. Да не приказваме и за момента, че в по - западналите региони от страната, и самите пътища съвсем ги няма или са толкоз остарели и компрометирани, че не дават отговор на обикновени условия за сигурност. Разбира се, на последно място, само че първо по значимост, е манталитетът на водача. Не се ли научим че би трябвало да сме виновни, деликатни и съобразителни с другите участници и съответната пътна конюнктура, резултат няма да има.

- Вие сте специалист с дълготраен опит и работите в сектора. Разкажете повече за някои най-фрапиращите образци през погледа Ви?

    За страдание, образците са стотици. Ще задам няколко реторични въпроса, илюстрирани с действителни образци. Нормално ли е, пийнал водач да блъсне 18 - годишно дете на пешеходна пътека, да го убие,  в същото време да избяга и да се укрие, а съдът да му даде 8 - годишна ефикасна присъда? Дори бидейки в пандиза, само че демонстрирайки положително държание и работейки, отговорния палач може да излезе на независимост на четвъртата година. Или пък още по-зловещ проблем - 30 годишен, недееспособен, пийнал с 1,2 промила алкохол, с 30 производства в полицията за това малко време от живота си, лежал в това число в пандиза за сходни прегрешения, да провокира тежко ПТП с няколко починали, и за похлупак, да пробва да трансферира виновността на спътника си, който е погубен от него на прилежащата седалка? Къде тук е регулиращата роля на системата? Къде и по кое време този човек, поради многократните му нарушавания, е бил възпрян по някакъв метод? Точно върху такива моменти измененията в Закона би трябвало да наблегнат, тъй като видно страната спи и всеки си прави каквото желае. И сегашните ремонти, които Народното събрание одобри, са първа стъпка към решаването на казуса, само че изрично не са задоволителни. По малките екрани се приказва няколко дни по тематиката, след това  всичко се не помни, съществени промени в Закона за придвижването по пътищата и Наказателния кодекс не се разписват, а въпросът добива новост чак когато сходни трагични произшествия се стоварят върху гърба, живота и тъгата на почтените.

- Следващият въпрос визира една много тежка и мъчителна тематика, само че имам вяра за нашите читатели отговорът Ви ще бъде извънредно потребен. Как околните на умрял на пътя могат да потърсят отмъщение? От кого следва да търсят отговорност и каква е тя?

Може ли един редови жител самичък да се оправи с ходенето по инстанции?

    Системата в България изрично не е узряла дотам, че елементарен жител да може да се самозащити. В случая би трябвало съответна отбрана от способен юрист. От другата страна на сходен проблем стои виновният, на който не му се влиза в пандиза и се пази до последно, както и застрахователната компания, която би трябвало да изплати обезщетение за претърпените болки и премеждия на потърпевшите. Тук всеки е чел или е станал очевидец на точещи се с години каузи и процедури. Застрахователите заплащат доста мъчно, спорят по всякакъв начин по отношение на размера на компенсациите и това прави процеса още по - задължаващ потърпевшата страна да си наеме съответна отбрана, която да реализира резултат. Иначе е съвсем невероятно, или в случай че е, то компенсацията е в пъти по - малко и занижено от действителното.

- Нека се върнем към политическата страна на въпроса. В общественото пространство към този момент беше изразена тезата, че ефикасната битка с ПТП-тата минава през битката с наркоразпространението, т.к всеобщо причинителите на произшествия са седнали дрогирани зад кормилото.

Какви законодателни промени следва да бъдат направени с цел да се понижи черната статистика?

    Като споделяме, че живеем в народна власт, то демокрацията не би трябвало да се разчита като безредица, всеки да кара безумно и да убива хора, с “оправданието ”, че се е дрогирал или напил. Нима би трябвало почтени хора да умират и страдат по пътищата поради едното наслаждение или взаимозависимост на някой си? Смятам, че редно би било до се сътвори бързо правосъдно произвеждане и да няма опция за обжалване или съглашения. Виновния би трябвало да стартира да изпитва незабавно тежката ръка на Закона. Задължително би трябвало да се основат нови и експресни лаборатории към всеки регионален град, които единствено за два часа да изкарват резултатите. След това мигновено да влизат в действие наказванията. Тук считам да подчертавам върху един проблем. В заложената рамка до 1,2 промила най - тежкото наказване е лишаване на книжката за период от 12 месеца и санкция 1000 лв.. При 2 промила алкохол обаче, отговорния отива на съд, и при тази обстановка той има опция за признание и надлежно сключване на съглашение с прокуратурата. Тук идва забавният миг. Получава се по този начин, че в случай че нарушаването от този вид е първо за водача, то той получава наказване в пъти по - малко от това в заложената рамка за до 1,2 промила, и имаме доста такива случаи, в които действително нарушителя е наказан условно на половин година, и книжката му е отнета за по 3 - 4 месеца. Тук тежестта на правораздавателната система отива непосредствено в канала. Как един подобен извършител би бил сплашен и по какъв начин би си взел на поука да преценява държанието си отсега нататък. Частично с новите промени, законът разреши отнемането на автомобила. Обаче! Да, лишават ти автомобила в случай че си използвал над 1,2 промила. Да, ще ти вземат колата в случай че си използвал алкохол над 0.5 промила, в случай че към този момент си бил осъждан за ръководство с над 1.2 промила. Да, ще ти вземат колата и в случай че си бил дрогиран. Ако си блъснал и умъртвил някого - също. Но огромният пропуск и максимален абсурд е, че в случай че пийнал си умъртвил някого съзнателно, тогава изобщо не ти се взима колата, а в случай че откажеш да те тестват, също няма лишаване в интерес на страната. В тази част на наредбите би трябвало незабавно тази последователност да не е в противоположния ред и в новия парламентарен сезон тези безумия да се изчистят.

- Друго мнение на самостоятелни специалисти сочи, че неприятното положение на пътната мрежа също способства за увеличение на случаите, в това число и тези с съдбовен край. Съществува ли директна връзка съгласно Вас сред ПТП-тата и окаяните автомагистрали и пътища в България?

    България търпи сериозен застой, заставайки на последните места в света по качество на пътищата, като на двойно по-предни места се подреждат страни като Таджикистан, Пакистан, Албания и Танзания. В случая най-обезпокоителното е, че спрямо сходни на нас страни в Европейския съюз нямаме съвсем никакъв прогрес. Данните красноречиво демонстрират, че макар изхарчените 2,2 милиарда лв. за ремонт и поддръжка на пътищата в интервала 2017-2020 година, България продължава да изостава доста по отношение на страните от Европейски Съюз. Считам, че това постанова да бъдат подхванати обилни структурни и кадрови промени в ръководството на пътищата, както и основаването на съответно законодателство, което да промени пътнотранспортната среда в България, въпреки всичко следва нов програмен интервал и това е една опция да стартираме да възвръщаме съответното пътната ни система, която е  директна причинно-следствена връзка за тежките произшествия. Националният статистически институт излезе с отчет за 2022 година и данните са извънредно притеснителни. Категорично се регистрира растеж на злополуките и ранените, като са регистрирани 6 609 тежки ПТП  -та, в резултат на което са починали 531 души и са ранени над 8400. Изхождайки от това мога да кажа, че решението за войната по пътищата е в ръцете на страната. И несъмнено - в осъзнатостта и персоналната отговорност на водачите.